тлее
в обкова на здрача
след залез денят

и ги няма
звездите зад облаци
скрити...
мирише на есен
и дъжд…
и невидима топла тъга
се разстила
наоколо
сънно живота
докосвайки…

бавно
прониква с вечерния
мрак над града
тишината 
повила
с дъждовен воал
и омайно
се лее
по нишки самотни
приспивната песен
на кроткия
есенен дъжд
над нощта завалял...