засвири
с пръсти от небе 
по клавишите звездни
нощта
пак мелодия минорно
тъжна... 
и късчета малки
от нежност и сълзи

в прозореца се ронят
от мигове
бели... неслучени...
нечии мисли
безмълвно и кротко
по сънната длан
на тишината
моите с болка докосват
и бавно
със сълзите
изтичат
в междувремие нежно
потулено
там... нейде помежду ни...

а в очите ми
Вечерницата тихо
плаче...

и само...
вятър безсъниците
мрачни

в шепите си топли сбрал
нощта към утрото

повлича...