помниш ли

още... очите изумрудени на дъжда

на внезапния дъжд... онзи
забравен от лятото...

в твоите и моите шепи утихнал

зноя на мислите ни отмил
и в едно събрал
земята и небето...

помниш ли

капчиците топли изписали
с нежност по лицето ти и болка
и любов

и стъпките ни мокри по паважа
тичащи сред локвите сиви
от вятъра игриво

разпилени...

помниш ли

как думите и чувствата се сляха
след целувките солени
на сълзите в перленото бяло
превърнал ги дъждът
в любовна песен
с облаците идващ да ми спомня
че те има...