по залез

небето обагрено в златно

светлее...

безвятърно кротко морето

в очите ми топло

прелива

спокойно е и мълчаливо

безжизнено

чайките сякаш висят като щрих

сиво-черен

по гаснещата ивица

на хоризонта

като в картина на Моне

носталгично мига

съхранила

с илюзия тъжна за вечност

разлистваща болката

тиха

без теб...

и само... по пясъка

твоите стъпки от някога

останали там...
неотмити

усещане крехко ми дават

за стопляща

нежност...