теб сънуват

нощите ми тъжни

в сиво-черно изрисувани

и всичко е сълзи...

без залези и изгреви

с недолюбени топли луни

и звезди изтичащи

в тъмното на мислите ми

непогалени
от бялото на светлината...

и ти...
река от болка и тъга

през сърцето ми преминала

мига на нежност недокоснала

самота
по бреговете си разляла
и страдание...

и кой ли сега по вълните и

отново плува

и с веслата болящо

сърцето ми до кръв раздира...

и кой ли в любовта и

крехка и далечна гальовно
се разтваря

преди да ме намериш
в бялото на светлината

където...
непогалени бреговете сълзят

и топли самотни луни

със звездите

в тъмното се стичат

след изгреви и залези
неслучени

в порой от сълзи скрити

в сиво-черно рисуващи
нощите ми тъжни...

без теб...