изписани...

с капки дъждовни

онези стъпки на влюбване нежни

повели ме към тебе в безвремие сънно и крехко

където пак е есен

с финеса на сълзите повита

отново с въздишка от спомен нетленен

сърцето ми стоплят...

и няма...

и помен от здрача вечерен...

блестящи звездите в кехлибарено жълто

брега на хоризонта обличат...

и светло e...

и топло като в тиха есенна вечер...

а всяка... неизречена дума е нежност за теб

в многоточие скрита...