имам безброй имена...

на тъга и на цвете… на тичаща дива река
и на вятър любовно повеял...
но ти със сърцето си в мене повикай Мария...
онази... която с дъжда
във душата ти жадно попива...
тя винаги идва с любов приласкана
с душата на цвете
разцъфнало в прашните стъпки на делник
с цвета на невинност ухаещ на истина…
нежно сълзи 
от очите и топли копнеж
като зов на кошута край теб прошумяла…
с любовен елей тишината посипва
и няма тъга... сред морета
от сънни мълчания в ефирна безбрежност
света преобръща…
ти знаеш ли… как се обича Мария…
през звездна дъга към небесната вечност…
без клетви за вярност... 
до болка… безпаметно… щедро….
все някога в сън за любов
ще ме срещнеш...
Мария съм... жена за обичане
твоята...

С ден закъснение, за което се извинявам.
Хубав стих.
Поздрави!

На патерички, поздрав най-сърдечен и от мен приеми, metlichina!

изстискала си шепа любов в стиха си.

Как се обича Мария - с болката и с радостта, със светлината ... както се обича самата любов ...
Хубаво стихотворение, Метличина!
И - с мъничко закъснение, от сърце - поздрав за празника! :)

и хубавия стих ...
Всичко добро !

Пожеланието за здраве, примесено с любов и много усмивки важи и за делник и за празник. Прегръдки и хубава петъчна вечер!

Прекрасно е! Поздрави!

Много ми хареса!

за милите думи и поздрави... най-сърдечно..

жена за обичане... Поздрав!...

Любовта живее в стихове като този!
В реалността минаваме с доста по-малко (поне според мен)...
"все някога в сън за любов
ще ме срещнеш..."
Това е така. Сънищата са направени, за да коригират реала. И да го превъзхождат, дори. Защото той е скучен :)
В сънищата сме най-свободни! (поне засега). Един ден, власт-имащите ще посегнат и на тях. За да продават други сънища. Но дотогава - все-още има време :).

сънищата са нашият свят и слава Богу никой не може да ни го отнеме...

В унисон с текстовете си...

благодаря ти, за това красиво усещане..