дрипави ризи

разплитам от минало...

в сънища тъмни
кълбото търкулвам...

със спомени
стари
и нови пак утро заплитам
към светлото

да се завърна...

 

мигът на лъжите

отдавна забравен е...
в прошки

и сълзи мечтите повяхват...

за нещо
отишло си
в нищото някъде

дните отминали болка

навяват...

 

завързва зората

на прага ми
нишки от скъсани истини
в мене
осъмнали...

с капки дъждовни светликът
пак обич разлиства
покълнала
нежно в зениците...

Мечтите повяхват, но се разлиства обич...

... за тъгата на разсъмване
.. когато ние сме там -
- недосънувано.

(аз с това асоциирах)

Поздрав за стиха!
Много усет и вдъхновение лъхат!

Просто бъди :)))

много харесах!

поздрави,
Ist.

просто песента на Нана Мускури е прекрасна...
бъдете щастливи...

Харесах!

мистичното е красива илюзия в тъмнината наоколо...
благодаря ти...

мистична си

за красивото усещане...

какво ти става, ще ти дърпам ушите, стига вече...
усмихни се!

и топла усмивка за теб... благодаря ти..