спира дъхът ми

след твоите стъпки
заглъхващи някъде
в тъмното...
пътят
към есенно тъжно се губи... 
където бездомни
пак думите в нощния сън
на неслучени
зимни светулки
сълзят като спомен
и търсят подслон...
а ухаят все още на лято 
смокините...

сякаш в тъгата

от есен замръкнали
вписват се
мислите в топлия щрих
на дъжда... 
и потича дъхът ми
по нишка от нежност
обратно към теб...

а намерили дом и милувка
заспиват
светулчино думите
в шепа любов 
помежду ни 
осъмнала в стих...