в края на лятото...

в очакване завръщането на дъжда през септември 
обличам душата си в охра като лист от есен
все още неотронен 
и искам в зениците ти топли като бряг сърцето си да приютя
когато вятърът от север злостно ще полъхне...
в последното зелено на тревите 
сънища несбъднати за теб и лятото да скрия...

с капките дъждовни неслученото още помежду ни 
в зърно от саморасляк да покълне
сред поле от думи за обичане...

знам...
ще заличи септември на птиците отлитащи следата
и тъгата в облак ще прелее

и болката ще извали в сълзите насъбрана

ще попие в мислите за теб обагрени в цвета на есен

и в чувствата ни крехки ще утихне...

а в оголените клони врабците мокри и самотни 
ще стоплят пак с очи от слънце
дъха на лято върху устните ни спрял...
в сън недосънуван за любов
и завръщане...