изваля се
безмълвен мигът
като облак дъждовен сълзите събрал...
и притихва с душа на върба
след милувка на вятър погалил вечерния мрак...
а дъхът ти...
в сумрака ме търси
с последните стъпки на нощния дъжд
и пороят от нежност валял
тишината отново превръща
в любов...

не сънувай
очите ми тъжни...
изписват сълзите минорен рефрен...
намери ме
и виж... колко влажни и нежни са устните ми
след дъжда...
ще усетиш в прегръдката топла
как тича кръвта ни по мен и по теб...
а в очите ми вместо сълза
ще изгрее събуден с целувка
денят...