тя пътува копнежно нататък...

където я чака морето да влее сърцето си в него
с дъха на обичащи устни

и блясъка носи в косите си тъмни

от звездите на юга...

в шепи от вятър събира мъниста от дъжд

да остави следа от любов
по тихия бряг на нощта

сред тревите
запазили спомен за лято

и приказни сънища…

тя не знае… че в другия край
ще изгуби душата си

ромонът нежен в прегръдка безмълвна
ще стихне... а сълзите и в облак от есен
назад ще се върнат 
по пътя на влюбен порой целунал отново брега…

там където
неслучени спомени спят
приласкани в красивия сън на нощта
зад ресниците топли
в очите на юга…