изгубена

сред тъмното на думите

болезнено се свивам
като стръкче
саморасляк...

в зеницата ти топла се събирам
безплътна... бездиханна
като в сънища от някога

когато
сред безбрежните миражи
душата ми 
те търсеше...

а ти...

през ресниците на облака
дъждовен

сълзите ми отронени попиваш...
зад клепачите на светлото
от тъмното ме скриваш
и потъвам
в небеса от дъжд и болка
замъглени

обещаващи закрила
с безпределна

тиха нежност...