както самотният вятър

от хълма се спуска...

незримо край речния бряг прошумява

за миг във върбите притихва за да им прошепне

че пролет се листи...

а те... със пробудена нежност пак клонки поклащат

с напъпили млади филизи

така и дъхът ти

през тихото нощно безветрие

кротко към мене повява... изплъзнал се

тайно от твоите сънища стихва в ресниците топли...

послание нежно

от перли дъждовни в съня ми оставил

с копнеж за любов и още...