заваля... а дъждът е поезия

с онзи дъждовен рефрен от неказани думи

за стих...

и сълзи февруарският ден като ласка

за миг тишината помежду ни с нежност повила...

притихнал в тополите

жадно за пролет напъпили

вятърът влюбено пак за любов ни нашепва

в разлистено стръкче стаена...

а ти...

отдалеко сълзите дъждовни събираш

и дишаш за мен... със сърцето си

в ритъм обично трептящ...

и превръщат се капките в думи

за тебе

изящно изписани

с тихия пролетен дъжд

завалял...