твоето име…
енигма от капки любов
и тъга
от среднощния дъжд
топлината
оставил
с усещане нежно
за фино докосване
с нощни ръце
делящо
пространството крехко
на… ти и аз…
между шепот и глас
с мекотата на устни
и тиха въздишка…
разсипани 
бели мъниста
и ехо от стон…
в тишината утихнал
след 
малката смърт
на екстаза сълзящ…
и събуждане в топлото
светло
където… отсам съм аз
а оттатък си ти
през сивия щрих
на дъжда… онзи
който
нощес за двама валя
с устни мокри копнежно
прошепнал ми
твоето име…