Постинг
01.02.2023 06:25 -
Всички минали снегове си приличат
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3138 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2023 19:44
Прочетен: 3138 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 01.02.2023 19:44
Колко прилича снега на Сисле на снега в двора на детството!
Всички сме родом от детството. от снега и от вълшебството.
Всички снегове си приличат в паметта.
Слязло чисто небе, за да замре погалена земята.
Всички сме родом от детството. от снега и от вълшебството.
Всички снегове си приличат в паметта.
Слязло чисто небе, за да замре погалена земята.
Кой ще ми каже Минотавърът - Паладин ли ...
За bojil, който служи на новата си роди...
Когато се родиш за светлината
За bojil, който служи на новата си роди...
Когато се родиш за светлината
Спомням си, че аз като дете се радвах на снежни зими, а и моите деца имаха такива и се радваха на удоволствието. Дано всяко поколение получи възможност да се наслади на тази природна красота и като дете и като млад човек, защото възприятията са различни.
цитирайедната е била към 1980 година, истински натрупал сняг имаше в двора на училището...но при бабите ми, в Странджа, падаше сняг и имахме истински пързалки през зимните ваканции, един от първите ми спомени е как татко ме дърпа в шейна и снегът е като две стени отстрани - била съм на не повече от две :)
цитирайи аз като дете и децата имат снимки със снежни пейзажи - на Аязмото. Една година ~ 1977/6 имахме дървена ваканция - силен вятър и сняг. Изглежда тук е на периоди - сега са безснежни години :)
цитирайweb
През тия дълги зимни нощи,
преди да се разсъмне още
и вятърът със сили сетни
душа бере навън и зъзне,
ще дъхнеш на прозореца - да светне -
дъхът ти на стъклото ще замръзне.
Ще драснеш с нокът,
сякаш по душата си
и в миг -
ще избълбука в паметта ти спомена...
И като в пряспа -
ще тръгне там пъртина тясна.
Тръгни и ти
на спомена по тънката, засипана пъртина
назад, назад - във някоя дълбока зима...
Дървата във огнището пищят.
На чам под ниския таван ухае.
И сякаш духове по покрива играят.
И ти не знаеш нищо за света...
И той за тебе нищичко не знае.
А в средата,
с ръка на кръста, зачервена и пияна,
клечи на масата... пъпчива кана.
От виното искрящо и пенливо
по бузите й струйки пот избиват.
От виното, от друг ли някой плам,
това не зная, ти ще кажеш там,
избухва в теб пожарът позабравен.
Главата ти дими!
А ти стоиш изправен
до тесния прозорец, гледаш вън...
и всичко е като на сън...
През тия дълги зимни нощи.
Преди да се разсъмне още.
цитирайПрез тия дълги зимни нощи,
преди да се разсъмне още
и вятърът със сили сетни
душа бере навън и зъзне,
ще дъхнеш на прозореца - да светне -
дъхът ти на стъклото ще замръзне.
Ще драснеш с нокът,
сякаш по душата си
и в миг -
ще избълбука в паметта ти спомена...
И като в пряспа -
ще тръгне там пъртина тясна.
Тръгни и ти
на спомена по тънката, засипана пъртина
назад, назад - във някоя дълбока зима...
Дървата във огнището пищят.
На чам под ниския таван ухае.
И сякаш духове по покрива играят.
И ти не знаеш нищо за света...
И той за тебе нищичко не знае.
А в средата,
с ръка на кръста, зачервена и пияна,
клечи на масата... пъпчива кана.
От виното искрящо и пенливо
по бузите й струйки пот избиват.
От виното, от друг ли някой плам,
това не зная, ти ще кажеш там,
избухва в теб пожарът позабравен.
Главата ти дими!
А ти стоиш изправен
до тесния прозорец, гледаш вън...
и всичко е като на сън...
През тия дълги зимни нощи.
Преди да се разсъмне още.
Търсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол