отстъпват...
притулени в мрака
пак мислите ми
наранени

стаена болката
от тихо безпокойство

вместо кръв
тече
във вените
на тялото ми бяло
самодивско
с пръсти
от любовен вятър
недокоснато... 
а разплакана
душата
на брега на времето
болящо
утеха не намира...

и тъжно е...
в безбрежно тъжни
мигове 
на необичане…

и само... 
в зеленото
на моите очи

където
твоите с нежност
проникват

малко цвете
саморасляче
от погледа ти слънчев
незримо
се разлиства...