броди

душата ми сама…

край брега след тихите стъпки

на времето...
в дъха на реката душата ти търси...
по мост от светулчини сълзи

върви... топлия сън на върбите

докосва...

постила

луната пак жива пътека...
звездите търкулва от тебе към мен...
видял
как душа със душа се целуват
и Бог се смилява... тъгува...
а в нежния сън на върбите сълзят

звездопади...