твоите мили очи ли...

твърде късно е...
глухарчетата бели отлетяха,

само спомен за лято
и теб...
саморасляк в тревите
покълнал...

твоите устни ли нежно мълвящи...

твърде късно е...
не чувам сърцето 
да бие,

само... самотно и кротко
дъждът по перваза 
ромоли...

твоите топли ръце ли...

твърде късно е...
безмълвни са думите даже,

но защо ли
в тихото тъмно все още

зова им копнежен
усещам...


 

Il est trop tard...

Да го кажем на български /За не говорещите френски/ :

Вече е твърде късно ...

Il est trop tard pour l'amour.. pour toi et moi :))
Je l'aime ! :)
Bravo !

Хубаво и тъжно...

благодаря ти, ивоки... от сърце..

за прекрасното усещане... от сърце..

и ти благодаря, от сърце.. светъл ден и за теб..

поздрав сърдечен и за теб..

умее да пази и любовта, и спомена за нея; споменът:

...................................саморасляк
в тревите покълнал...

Побрал в красотата на натежалия поглед всичкото топло.
Натъжаващо и хубаво! Поздрав, Цветенце!

Душата има нужда от нежност и любов... Прегръдка!:)

благодаря ти... топъл, сърдечен поздрав
и за теб..

и топла прегръдка и за теб...

Хубави мигове, поетесо!

Тъгата винаги докосва повече... Поздрави и от мен!

остава споменът за цвете, неръкотворно красиво, но временно, като всичко друго. Само в мислите ни всичко се облича във вечност със спомените... Прегръщам те!

за нежния прочит, от сърце..

тъгата винаги докосва повече... благодаря ти..

от сърце... поздрав и прегръдка и за теб..

Да, твърде късно е за доста много неща в живота, а за най-важното .... да непростимо е. Но тогава идва въпроса: - "А тогава ти къде бе та изпусна мига или още по-лошо някак си успя да го прогониш ?". И сега ... твърде късно е и т.н. ... Това като риторичен въпрос, а за поезията - поздравления ...много чувствена, нежна и вълнуваща.

нонякога съзнаваме, че непростимо сме пропуснали много шансове в живота си...
но, такива са нещата от живота... благодаря ти, за добрите думи,
от сърце..